Интервю на Пламен Юруков пред в. “Телеграф”, 14.05.2009 г.
- Г-н Юруков, съдът отмени регистрацията на СДС за участие в евровота. Какви ще са последствията за партията от това решение?
- За първи път от 20 години името на СДС няма да фигурира на изборните бюлетини. Мартин Димитров не успя да стане легитимен председател на партията, обаче ще остане в историята като човека, който лиши избирателите от възможността да гласуват за СДС. Това се случва благодарение на усилията на Иван Костов и неговия подгласник, които обжалваха регистрацията на СДС в ЦИК за участие в изборите. Така планът “Костов” за заличаването на СДС действа с пълна сила. Не съм се съмнявал дори и за миг, че той ще направи всичко възможно тази схема да бъде реализирана, но не съм очаквал, че хора от избраното ръководство на СДС ще му съдействат за реалното унищожаване на партията. Когато направих регистрацията целта беше да се даде гаранция, че СДС ще участва на тези избори със собственото си име. За съжаление това сега няма да се случи.
- Каква ще е съдбата на Надежда Михайлова и останалите сини кандидати, които приеха поканата на лидера на ДСБ и участват в листата на “Синята коалиция”?
- В декларацията на преданото на Костов ръководство на СДС се казва, че листата на СДС с водач Надежда Михайлова е в рамките на Синята коалиция. Тези хора доброволно смениха свободната и демократична партия с рамките на Костов. Така че и съдбата им ще се определя от рамките на Костов.
- Ако се гледа формално уставно, местните организации трябва да изключат всички, които се явяват срещу СДС на избори и работят за други партии.
- Да, това е работа на местните организации. Именно затова онзи маскарад, който направиха с изключването ми от партията, беше само шоу, а не реално политическо решение. Това шоу също беше част от плана “Костов” за обезличаване на партията. Първата му цел - името СДС, което е най-ценното притежание, защото е символ на демократичните промени в България, да не присъства на тези избори, вече е постигната. Втората стъпка от този план е да се измести чрез механизма на преференциите Надежда Михайлова от първото място в листата на коалицията “Костов”. Такова разпореждане вече е дадено на активистите на ДСБ. Когато Костов казва Надежда Михайлова той визира Светослав Малинов.
- А каква е крайната цел?
- От една страна - Костов да стане народен представител на гърба на СДС. От друга - парламентарната група да бъде само от негови хора. А ключовата цел на Костов е тотално заличаване на СДС от политическия терен на България. Погледнете разпределението на местата в листите - там, където има антикостови настроения в СДС, първите позиции са дадени на хората на Костов. СДС има водачи все в районите, в които местните лидери са прокостовистки настроени. Те ще работят за своите хора, а не за хората от СДС. Схемата е направена така, че всички ще работят за Костов и неговите кандидати. Това е част от Плана „Костов” да бъде погазен и подменен вътрешния вот на седесарите за подредба на листите. В крайна сметка той може да се окаже със собствена група, а СДС реално да има не повече от 2-3 депутата лично предани на същия Костов. След като развали СДС, след като се провали и с проекта ДСБ, това е поредният проект на Костов за подсигуряване на някакво място в десницата. Място в десницата на човек с последователно и дълготрайно комунистическо изповедание. За мен лично това са последните напъни на статуквото, на модела “Луканов” да остане в политическия живот на България.
- Твърдите, че Костов е част от модела “Луканов”?
- Вижте, целта на този модел беше да има капитализъм без демокрация. Политическата върхушка в БКП да се трансформира в икономическа власт. За целта трябваше да бъде имитирана демокрация в България, като имитаторите трябваше да са и от едната, и от другата страна. Знае се за личната близост между Луканов и Иван Костов. Погледнете модела, по който беше направена приватизацията по време на кабинета “Костов”. В защитата на руските интереси. Недоверието в устоите на демокрацията у нас идва именно от този модел. След 1999 г. бяха направени някакви икономически промени, но те не бяха десни - вървеше тежко лицензиране и регулация. Най-лошото е, че беше спряно най-важното - реформата на политическата система, на модела на устройство на държавата. Вземете за пример най-елементарното нещо - досиетата не бяха отворени. И сега БСП го прави. Ако това беше реализирано през 1997 г., политическото развитие на България щеше да протече по съвсем друг начин.
- Обвинявате опонентите си - Иван Костов, Мартин Димитров, че се опитват да обезличат СДС…
- Обвинявам Иван Костов, Димитров не ми е опонент.
- А какъв е?
- Той е устата на Иван Костов. Не го възприемам нито като противник, нито като опонент. Той е прост рецитатор на репликите, които са отредени за него в сценария на Костов.
- Добре, обвинявате лидера на ДСБ, че се опитва да съсипе СДС. Но същите обвинения летят и по вас от другия лагер.
- Крадецът казва: “Дръжте крадеца!”. Очевидно е, че планът “Костов” за приватизацията на СДС, за обезличаването му действа с пълна сила. Това е като да купиш конкурентна фирма с единствената цел да не работи, за да не пречи. Естествено е с фалшиви обвинения да се опитват да прикрият тази последна приватизационна сделка на Костов.
- Добре, как се случва така, че след като се отцепи от СДС преди години, Костов продължава да влияе на развитието на партията?
- Явно все още има костовисти формално членуващи в СДС. Забелязва се, че той по някакъв начин привиква всички, на които е бил началник. Явно има сериозни “аргументи” към тях и те са надделели при избора дали да защитят собствената си партия или да отидат в коалицията “Костов”.
- Означава ли това, че СДС още не е преживял катарзиса си?
- Да.
- А как ще го преживее? С поредното разцепление?
- Не искам да бъде лош пророк, защото вярвам във волята на онези хора, които живеят с каузата СДС. Аз лично се надявам да няма повече разцепление и разделение. Че след изборите СДС най-сетне ще се отърси от всичко, което му е пречело, за да може да бъде модерна демократична, работеща в името на хората, партия.
- След всичко случило се, има ли място в една и съща партия за вас и Мартин Димитров?
- По принцип в една и съща формация има място за най-различни хора. Но за човек, който предава собствената си партия и работи за обезличаването на СДС, няма място според мен.
- Какво ще предприемете спрямо него?
- Това, което мога да направя е да призова да му се потърси политическа отговорност за всичко, което забърка през последните месеци.
- Оттук насетне какъв е пътят на СДС? Как ще се яви на националните избори?
- СДС трябва да се яви със своето собствено име. И под името СДС да се осъществи широко дясно обединение.
- Колко партии са готови да се съгласят на подобно условие?
- Разговаряме с Гергьовден, Новото време, Единната народна партия, ВМРО, земеделския съюз…
- След вота ще се оттеглите ли пак от лидерския пост?
- Знаете, че след националните избори задължително трябва да проведем нови избори за ръководство и председател на партията. Това прави много интересен казуса с регистрацията на Мартин Димитров в съда. След вота реално от нея няма да има смисъл. Много се съмнявам, че на вътрешните избори след националния вот той би бил преизбран за лидер.
- Каква цел поставяте пред СДС за националния вот?
- Да има сериозна парламентарна група, която да е изразител на идеите на модерната десница.
- Какво ще е отношението на тази група към Бойко Борисов?
- ГЕРБ е естествен съюзник на СДС. Те са членове на Европейската народна партия. Приеха и идеите на европейската десница. Само да помнят, че Костов не е СДС.
- Но в същото време самият Борисов на няколко пъти обяснява, че неговият естествен съюзник е Иван Костов.
- Аз лично не смятам, че Костов би донесъл нещо положително на ГЕРБ и на Борисов. Доскоро Борисов наричаше Костов Гаргамел. Гаргамел се опитва да оглозга естествения съюзник на ГЕРБ - СДС. Ако успее да го направи, ще остане само Гаргамел. Да не се допусне заличаването на СДС е важна задача за всички дясно-мислещи хора в България, за българската десница. Десният проект на България е в пъти по-важен от личния проект Костов. Сигурен съм, че СДС и ГЕРБ заедно могат да постигнат много в името на България.
Интервю на Любомира Будакова