Пламен Юруков: Мартин Димитров работи за интереси извън СДС

Публикувано в: Интервюта — Пламен Юруков 30.11.2009 @ 17:55

Никой не знае в момента СДС управляваща партия ли е, опозиция ли е, коректив ли е. Тя е една наблюдаваща партия, смята бившият лидер Пламен Юруков и допълва, че най-важното е седесарите да се обединят срещу статуквото в момента

Интервю на Росица Ангелова

Информационна агенция КРОСС

Г-н Юруков, очаквате ли оспорвана битка за лидерския пост в СДС ?
Очаквам, тъй като, от една страна, има изключително голямо недоволство сред седесарите към сегашния председател, от друга страна, той се бори за собственото си политическо оцеляване, въпреки всички грешки, които направи през изминалата година. Така че, той и неговото обкръжение ще се борят с всички сили да запазят, най-малкото, правото да се разпореждат със субсидиите през следващите години.

Има ли вероятност от разцепление в СДС?
Не.., не…. То няма накъде вече да се разцепва СДС.

Коя според Вас е кандидатурата с най-големи шансове?
За мен решението беше още преди два-три месеца да има единна кандидатура срещу статуквото в момента. За съжаление, това не се случи. Надявам се, сега седесарите да се обединят и да направят тази толкова необходима промяна.

Кой е Вашият фаворит?
Не бих искал да коментирам и да влияя по този начин върху решението на другите. Това, което е изключително важно, е да се смени сегашният председател.

Каква е оценката Ви за парламентарната политика на СДС в момента?  “Синята коалиция” оправдава ли очакванията на симпатизантите на СДС?
Според мен, по никакъв начин. Първо, представянето на изборите беше изключително слабо. Аз това го предвиждах и го говорех още преди една година, сега и останалите го видяха и много от тях споделят това мое мнение. Вижте, каква политика може да очакваме от една коалиция, която не може да се разбере затова, как да разпредели субсидията. Когато едно нещо се създаде на базата на задкулисни и тайни преговори, а решенията не се взимат по прозрачен и демократичен начин, тогава се появяват и такива комични проблеми, на които сме свидетели в момента - двете партии не могат да се разберат, как да си поделят субсидията.

Според кандидат-лидера Иво Цанев, СДС е в колапс, а “Синята коалиция” е на ръба на своето оцеляване. Споделяте ли тази оценка?
Синята коалиция показа, че е един изкуствен проект, който имаше за цел оцеляването на един-двама политици от миналото. Самият факт, че ако в момента има избори, цялата коалиция ще събере само 2,3%, е достатъчно красноречив. Аз много съжалявам за това, тъй като преди година и половина, когато оставих партията, СДС имаше близо 5% подкрепа и можеше с много по-висок процент да влезе самостоятелно в парламента. За съжаление, това не се случи. Сегашният председател работеше за чужди интереси, извън СДС и затова в момента ситуацията е толкова лоша.

Какво конкретно имате предвид, като казвате „интереси извън СДС”?
Да работи за политическото оцеляване на друга партия и политици от друга партия.

Ще бъдете ли по-конкретен?
Не, ще се въздържа. Вашите читатели са интелигентни хора.


Загуби ли СДС от отказа да се яви самостоятелно на кметските избори в столицата?
Според мен, смисълът на съществуването на една партия  е в явяването на избори. На всички беше ясно, кой ще бъде избран, но изборите са начин да дадеш възможност на симпатизантите и то най-твърдите, които са останали на СДС, да направят своя избор. Второ, би могло да се представи една интелигентна политика за управлението на града и трето, биха могли да се изградят положителни, публични образи на представители на партията. За съжаление, всичко това беше пропуснато. Трябва да се има предвид, че да се яви партия на такава битка, означава Националното ръководство на партията да бъде изключително коректно към местната организация, а не да си слагат капанчета и след незадоволителен резултат да се тръгне към вътрешнопартийна разправа. За мен основната вина за това неявяване е на централното ръководство.

Какво от сегашната политика на СДС е най-пагубно за партията?
Най-пагубно беше погазването на устава. Когато ръководството на една партия не спазва правилата, по които трябва да работи самата организация, това означава че, ако влязат във властта, тези хора няма да спазват и законите.
Второто нещо е неясната политика към управляващото малцинство. Никой не знае в момента СДС управляваща партия ли е, опозиция ли е, коректив ли е и т.н. Тя е една наблюдаваща партия. От една страна, председателят тайно се умилква близки негови хора да бъдат назначени на работа, от друга страна, не участва в творческия процес на създаване на политики, които са изключително важни в условията на тази тежка икономическа криза. Според мен и в парламента, и по принцип в публичното политическо пространство СДС се обезличи.

При представянето в началото на годината на Института за модерен консерватизъм, Вие казахте, че това трябва да бъде мозъчен тръст, който да разработва различни политически проекти, предлагани като алтернативи за управление. Имате ли такава алтернатива на сегашното управление?
Имаме неща, които биха били много полезни на сегашното управление. Единствено ние предлагаме системен подход за решаване на основните проблеми. Институциите не работят добре, борбата с корупцията и сивата икономика трябва да е в посока намаляване на допира между бизнеса и администрацията. Това е решението, а не толкова “лова на вещици” и личностните обвинения. Изключително важно за България е да се изработи една визия за развитието на страната през следващите 10-15 години, като най-вече се обърне внимание на това, какъв бизнес модел е подходящ за България. Въз основа на ресурсите, с които разполага страната ни, може да се направи така, че да се поддържа едно ниво на силен икономически растеж

Ъруин Кристъл - политическо наследство за начинаещи

Публикувано в: Без категория — Пламен Юруков 18.11.2009 @ 14:05

Малко са хората у нас, които не са чували името на Роналд Рейгън. Но още по-малко са тези, които знаят кой е Ъруин Кристъл. Той, бащата на американския неоконсерватизъм, почина на 18 септември 2009 година на 89-годишна възраст. Може би най-важното, с което той ще остане в историята, е неговата неуморна дейност, с която подготви идеите, текстовете и мрежата от клубове, които направиха възможна изборната победа на Рейгън през 1980 г. и допринесоха много за продължилото десетилетия доминиране на Републиканската партия.

 

Неговият живот е пример за активно изучаване на политическата теория, но с ангажимент и към практиката и управлението. В своите търсения Кристъл последователно преминава през няколко противоположни идеологически течения. Самият той се шегува, че в него има вроден някакъв ген НЕО – неотроцкист, неолиберал и най-накрая неоконсерватор.

В началото на 30-те години на миналия век Кристъл е бил троцкист. Това са годините, в които той учи история в Сити Колидж в Ню Йорк и по ирония на съдбата именно това увлечение му помага впоследствие да се превърне в убеден антикомунист. Годините, прекарани в дебати срещу политиката на Сталин, му дават много познания за Съветския съюз. По-късно, през 1965 г., заедно с Даниел Бел основава едно от най-влиятелните публицистични списания – „The Public Interest”, в което се публикуват най-вече материали по въпросите на гражданските права и обществен ред, образованието, културната политика и политикономията. За разлика от други консервативни групи в американската политика през това време (например тази около National Review) те настояват за последователна защита на традиционните ценности и най-вече за създаване на „позитивна” консервативна философия, която е нещо повече от копнеж по романтизирано минало и чисто отхвърляне на съвременните ляво-либерални движения. На Кристъл принадлежи крилатата фраза, че неоконсерваторът е либерал, „свален на земята” (mugged by the reality) от реалността. През годините той е сред най-активните защитници на ниските данъци, доброто управление, малката, но действаща държава, запазването на културното наследство, запазването на идейното и ценностното в политиката.

 

Когато преди около десет години мислех върху враждебността на посткомунистическата българска държава към предприемачите, като по знак на съдбата една от първите книги, които ми попаднаха, беше „Автобиографията на една идея”. Там, заедно с брилянтните есета, има и около 40 страници автобиографични мемоари. В тях основна нишка е чувството на удовлетворение от един пълноценно изживян живот. И наистина, животът на Кристъл е пример за това как един интелектуалец може да повлияе върху обществено-политическия живот на своята страна и да посвети всички свои действия на това. Неговата дейност е пример как се създава една Голяма идея, която да обедини около себе си  мощна обществена енергия и да промени политическия и управленски живот.

Безспорно значителна част от идеите на Кристъл са приложими и за българската действителност, но да се копира автоматично неоконсерватизмът не е най-добрият подход. Ако има някакво подражание, нека то да бъде в процеса на създаването и разпространението на идеи, помагащи да решим собствените си проблеми. Неговата биография обаче ни дава един друг урок. Българската политика и обществено развитие просто изглеждат лишени от идеи. Всичко, което се прави, се свежда до това кой го прави, защо го прави и т.н. Политическите решения не са вдъхновени от идеи, а са просто случаен израз на волята на хората, които се занимават с политика. Същото се отнася и до управлението – почти всичко, което се случва там, не е в резултат на някакви ясни и последователни идеи. Партиите ни също – просто не се занимават с идеи. Тук се крие едно от големите завещания на Ъруин Кристъл: в политиката идеите имат значение, доброто управление няма как да случи, ако не е водено от ясни и споделени идеи. Самата политика ще продължи да се дискредитира, ако в нея продължаваме да виждаме не идеи, а единствено сменящи се и преминаващи транзитно хора.
Неоконсервативната нагласа ни дава гледна точка, ориентири за решаване на проблеми и стимул за действие